Трансграничен гребен поход - 9 - 10 юни 2011 г., Силистра - Кълъраш

Едно истинско дунавско приключение!

"Морско кръщене" със силни вълни, яки пришки и приятелски наздравици...

За близо 30-те участници в първия по рода си трансграничен гребен поход – „практическа” дейност от проект „Един трансграничен регион – една европейска дест

инация” – 25-километровият поход от с. Ветрен до Кълъраш си беше чиста проба „героизъм в мирно време”. Събрани от желание за леко водно приключение, всички български и румънски мераклии /представители на туроператорски фирми, местни власти и неправителствени организации/ едва ли можеха и да предполагат как всичко може да изглежда толкова трудно, а да се окаже толкова приятно. Кажи-речи от първата до последната минута на прехода сполуката сякаш бе кацнала на тяхното рамо...

Из дневника на очевидец:

Ден първи /9 юни/: Официална метеорологична прогноза за България – Код „оранжево”. Край базата на „Дунавски клуб” – Силистра трещи и вали като из ведро. В обучителната зала изпечените морски вълци, осигуряващи логистиката и охраната на гребния поход, току-що едва са вдигнали лодките от пристана, за да не се разбият от силния вятър, а трябва да инструктират не на шега 20-ина новаци, които общо я имат, я нямат 20-ина минути гребане или ноне... въртене на водно колело. Капитан Стоян Любенов има за задача да ни разкаже „Що е то Дунав...”, а после с помощта на своите колеги да осъществи подробен инструктаж. Защото с великата река шега няма, а още по-малко с един дългогодишен капитан, който според морския закон на своя кораб има право да заповядва на крале и президенти... Два-три часа минават незабелязано, инструктажът е направен, декларациите за отговорност са подписани и... ето ти в един просвет между валежите главилите се за „юнги” имат дори възможността да осъществят неколкоминутно пробно гребане с „ял шесторка”. Е, с променлив успех, ако за успех се смята синхронното потапяне и вдигане на две от общо 6-те тежки гребла. За повече импровизации време няма, защото в хотел „Дръстър” ни предстоят вечеря, пресконференция и официален коктейл за откриване на похода...

Ден втори /10 юни/: Около 10 часа, преди тръгване от хотел „Дръстър”, е все така облачно, ветровито. Ама пък 30-ина минути след това край рибарската стоянка на с. Ветрен вятърът се кротва, слънцето ни се усмихва, усмихват се загадъчно и мъжагите от българския граничен контрол, дошли на проверка. Няма време дори кафе или бира, защото със сирена откъм изток се задава кортежът от придружаващия катер „Диана” и спасителните моторни лодки. От Сребърна и Ветрен са дошли местни хора, за да изпроводят, както си му е реда – с хляб и сол, кандидатите за „морски вълци”. Всичко е мило и доброжелателно – и двете малки красавици в народни носии, поднасящи дъхава пита, и пожеланията за успешен поход, и дори... шеговитото приканване все пак гребците да целунат за последен път земята! После малко суетня по прибирането на багажа /най-много до 2 сака и куфара на жена/ на мостика на катера, после повечко суетня за нагласяването на екипажите и оттласкване на „ял”-овете от борда и... флотилията тръгва. Времето е вече далеч по-приветливо, макар и още доста ветровито.

Леко изненадани са и „гондолиерите”, и „тиловаците” от „Дунавски клуб”, защото се оказва, че след час-два „свободни занимания” най-после се постига относителен синхрон и гребането започва да изглежда отборен спорт. Все пак историята знае и по-тежки случаи, свързани с липсата на езикови комуникации – строителството на Вавилонската кула, например... Но тъкмо „Ел Коменданте” - Пламен Гойчев, председател на „Дунавския клуб”, да започне да хвали подопечните си, иде ред на първата почивка – половин час разходка върху фантастичните пясъчни дюни близо до остров „Безименен”, а след това двучасов престой на рибена чорба и печена скумрия на клубната база. После – няколко вица, попълване на формуляри за предстоящата гранична проверка от румънците на Кичу и... отново в лодките. Махаме за сбогом на журналистическите камери на брега на Силистра, за час минаваме контролата и се впускаме в дунавския ръкав „Борча” – едно от мегатворенията на социалистическа Румъния. Изгледите за времето се влошават, затова последните километри до хотелския комплекс „Подул патру” минаваме на буксир. Сред първите едри капки „паркираме” флотилията и бързо се изнасяме към хотела, където ни чакат освежаване, поредната пресконференция и вечеря с „антре” от мамалига. После навън се изсипва дъжд и... я-а-а-а, румънският Сънчо доста е подранил...

Ден трети /11 юни/: Снощи е валяло като за последно, дори пясъкът е прогизнал от влага. „Героите” явно са поуморени, някои имат едри пришки, а всички, с малки изключения - мускулна треска. Тук вече на място са съветите... и предложенията за масаж /предимно към дамите/ от старите „морски вълци” на „Дунавски клуб”. Но след добра закуска и второ кафе настроението за приключения като че ли се завръща. Небето е силно прояснено и... флотилията отново тръгва по „Борча” към централната част на Дунавския парк в Кълъраш, където в „Алеята на кралете” върху мраморните си бюстове ни очакват като за почест первооснователи на румънската държава: Дромихед, Траян, Михай Витязу, Стефан чел Маре, Фердинанд, Крал Михай... После визуално се наслаждаваме на вкусотиите в изложбата на хранителни селскостопански продукти на площада край Окръжния съвет, купуваме си бонбони от близката сладкарница, разцелуваме се с румънците. И тръгваме назад: раз-два, раз-два... към хотела, а след обяда и към родната Силистра.

До следващата среща, която ще е само след 3 седмици – този път обиколка на трансграничния регион с колелета. Е, кой не е чувал за българина Ненчо Христов и американеца Нийл Амстронг. И за особеното място, върху което обикновено се образуват колоездачните пришки! Но, честно казано, нямаме търпение отново да се срещнем с румънските колеги и приятели, толкова забавно и приятно е да бъдем заедно!